УЧИЛИЩЕТО
СИМВОЛИ НА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“:
УЧИЛИЩНО ЗНАМЕ
УЧИЛИЩНО ЛОГО
УЧИЛИЩЕН ХИМН
ПАТРОН НА УЧИЛИЩЕТО
Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден на 29.ІХ.1898 в гр. Кукуш, Македония. През 1904-08 учи в родния си град; през 1908-1910 живее и учи в София. Завръща се в Кукуш, където завършва прогимназия (1911). Поради липса на средства не може да се запише в желаната от него Солунска гимназия и е принуден временно да прекъсне обучението си. След опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война (1913) семейството му се преселва в София, където се записва в строителния отдел на Държавното средно техническо училище. През 1917 напуска Техническото и постъпва във Военното училище, което напуска предсрочно, тъй като е изпратен да участва в потушаването на Владайското въстание (септ. 1918). През същата година се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Първите публикации на Смирненски са във в. “К’во да е” (1915). Сътрудничи (от 1916) на списанията “Българан”, “Родна лира”, “Барабан”, “Художествена седмица” и др. В продължение на 11 месеца (януари – ноември 1911) организира и редактира седмичното литературно-хумористично сп. “Смях и сълзи”. През 1918-22 е член на редакционната колегия на сп. “Българан”, сътрудничи на хумористичните списания “Сатър” и “Червен смях”, на в. “Народна армия” и сп. “Младеж”, както и на “Работнически вестник”. През ноември 1922 започва да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. “Маскарад”, което спира да излиза през 1923. Приживе излизат книгите му “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918) и “Да бъде ден!” (1922). Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др. През пролетта на 1923 заболява от туберкулоза и умира на 18.VІ. същата година.