БРАВО, ИВАНИ! ГОРДЕЕМ СЕ С ТЕБ!
Публикувано в Постижения и награди, СИП, Събития на 21.12.2013
Това писмо до Дядо Коледа наистина ще Ви разтърси. То е разказ за доброто сърце на едно дете, което не иска нищо друго за Коледа освен синът на дрипавия старец, който живее в порутената постройка в края на улицата, да се върне от Америка и да се погрижи за баща си. Една покъртителна история за разбитите български семейства и децата, които заминават много далеч и не се връщат повече в родината си. За родителите, които остават да мизерстват в България и не чуват повече за децата си.
Мили дядо Коледа,
И тази година , като всяка предишна,в началото на декември сядам да ти напиша писмо. Но то няма да прилича на предишните . Няма да е толкова лесно да изпълниш моето желание, но вярвам , че твоята доброта и сила ще ти помогнат да намериш решение.
Тази година бях много послушна, помагах на мама, трудих се много и в училище имах отличен успех. Не обиждах никого, подчинявах се и уважавах родителите си,грижех се за кучето . Не знам още какво правех, но наистина бях добра, дори когато ми се искаше да направя някоя беля.Затова сега те моля да изпълниш едничкото мое желание!
На края на нашата улица , в една порутена къща дойде отнякъде дрипав старец. Сложи найлон на прозореца и заживя там. Никой не го познава и той не говори с никой. Седи на камъка пред къщичката , гледа ни като играем, но никога нищо не казва. Понякога излиза с една счупена бебешка количка. Събира картони и празни бутилки и ги връща за стотинки , с които си купува хляб. Много е беден, сигурно гладува. Знам , че е добър човек. Вижда го в тъжните му очи. Много ми е мъчно за него.
На рождения ми ден тази есен го изненадах. Когато празника свърши , сложих в пластмасова чинийка парче от празничната ми торта и сандвич. Отидох да го търся. Той си седеше на камъка сам и тъжен. Влязох в дворчето и му подадох чинийката . Казах му , това е почерпка за рождения ми ден. Той стана, поздрави ме за празника с разтреперен от вълнение глас и ми благодари. Попита дали мама знае, че съм тук. Когато му казах, че не знае, той се ядоса и ми се скара, че не съм попитала. Отказа да вземе почерпката и ме отпрати у дома.
Много , много се обидих. Това помрачи празника ми. Мама разбра, че съм тъжна. Разказах и за стареца. Тя взе чинийката и двете отидохме отново. Той ни посрещна на вратата. Говориха с мама. Тя му благодари и поиска да научи защо е тук. Той и разказа , че банката му е взела къщата , защото не можал да изплати заема, който изтеглил, когато синът му тръгнал за Америка. На тръгване ме погали по главата и каза , че родителите трябва да се слушат за всичко.
Мама му занесе одеяло и много дрехи. Често му носим и храна. Той благодари и плаче. Плаче не за себе си , а за сина си. Казва , че не знае нищо за него и се моли ако е в беда , добри хора да помагат и на него.И плаче…Не съм виждала по- тъжна гледка от това, стар човек да плаче.
За него искам да те помоля, дядо Коледа!Ти ходиш по целия свят. Намери сина му и му разкажи това. Направи така , че той да се върне и да се погрижи за баща си.
Това ще е най- големият подарък за мен и ще ме направиш много, много щастлива!
Ивани Ангелова Гуркова- 3в клас 9 години
Гр. Карнобат -8400
Ул. „ Христо Смирненски” 10
ОУ „ Христо Смирненски”
Литературно ателие „ Компас”
Ръководител: Виолета Терзииванова
И ОЩЕ ТВОРБИ НА НАШИ УЧАСТНИЦИ В КОНКУРСА
